Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2010 10:55 - Малка приказка
Автор: looklikerain Категория: Изкуство   
Прочетен: 3541 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 21.01.2011 23:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
       Момичето извади зайчето от клетката. Погали меката му, бяла козина и се огледа в дълбоките му влажни очи. Искаше й се да го гушка вечно, но когато желанието поотмина, внимателно го постави на меката трева.
        -Хайде – подкани го - вече си свободен. Можеш да си вървиш.
     Зайчето се учуди и въпреки, че не говореше много, попита тихо:
        -Защо?
     Мислеше, че тя държи на него.
        - Защото, мило зайче, днес имаш рожден ден. Реших да ти подаря нещо специално.
     Момичето обичаше да си измисля поводи за празнуване, а също и подаръци. Зайчето обичаше тя да има нужда от него, затова реши да опита отново:
       -
Но ти си моята господарка ...
     Мушна топлото си носле между лакираните й пръстенца, после се огледа в тях и си спомни, че зайците не говорят. Погледна високите, сбръчкани тела на дърветата от близката гора. Те го мамеха със зелените си пръсти и шумоляха напевно като морски вълни.
     Зайчето заподскача към тъмнината на гъсталака и скоро вирнатата му опашка изчезна от поглед.
     Момичето въздъхна. Искаше да му каже... толкова много неща - недоизказаното беше това, което ги раздели. Но истинската причина, заради която го освободи нямаше как да изрече... /Семейството й искаше да го сготви за вечеря.../
    
Зарече се никога вече да не сложи заeшко в уста и това малко я ободри. Малко.
    Тя се запъти към големия розов храст в градината и седна под него. Клоните на растението бяха натежали от едри, кървави цветове. Безброй насекоми, привлечени от упойващата миризма, жужаха непоносимо.
     - Престанете! Жалки сте! - сопна им се момичето. Розите й се виждаха прекалено претенциозни и вниманието, което им се обръщаше, силно я дразнеше.
    Дълго гледа в посоката, в която изчезна нейното пухкаво съкровище. После усети нарастваща тревога. Когато успя да я въплъти в думи, от устата й излезе:
    - Ами ако има лисици в гората?
   Слънцето започваше да се скрива и цветовете наоколо станаха приглушени и наситени. Да, облаците стояха много по-добре върху небето на здрачаване.
    Тя пъхна слушалките на телефона в ушите си и пусна музика.





Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. karambol5 - Мдаа. . . . ами ако има лисици в гор...
20.05.2010 10:58
Мдаа ....ами ако има лисици в гората.....и разни други страшни неща?
цитирай
2. phoenix2000 - Готина история
20.05.2010 11:09
и клип
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: looklikerain
Категория: Лични дневници
Прочетен: 265473
Постинги: 82
Коментари: 264
Гласове: 2865