Постинг
26.10.2011 11:51 -
Боен клуб
Автор: looklikerain
Категория: Тя и той
Прочетен: 2930 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.10.2011 12:04
Прочетен: 2930 Коментари: 0 Гласове:
8
Последна промяна: 26.10.2011 12:04
Спря да крещи, когато той я удари през лицето. Премерно, едва сдържайки яростта си. Тя му отвърна. И пак. И пак. После всичко свърши. Дишаха тежко, на пресекулки и се гледаха с присвити очи. Гледаха се дълго, а в тишината между тях пулсираха пространствени изкривявания, породени от последователни експлозии на гняв, омраза и ненавист.
Когато въздухът се избистри, остана само празно пространство.
Тя излезе от стаята и се отпусна на дивана. Гледаше навън - денят беше ярък, ослепителен. Животът я давеше в своите звуци - забравен телевизор, плач на дете, скърцане на люлка, птича врява. Приглади разрошената си коса, докосна бузата си - болеше, сигурно беше червена.
Той влезе и тихо заговори, изцеждайки остатъци от ярост през зъби. Говоренето постепенно го успокои. Тишината между тях стана оглушителна. Каза й, че я обича. Все още. Посегна да я целуне.
Тя не се дръпна. Дланите й пулсираха, лилави от случилото се. Животът отново напълни стаята. Беше прекрасно. Решиха да излязат и да празнуват.
Той се вторачи в нея.
- Моля те, гримирай се. Искам да си най-красивата жена.
Тя започна да пудри следите от червено пред огледалото, а той гледаше встрани. Помълча и попита:
- Ти... Обичаш ли ме?
Тя се обърна и го разгледа с длани.
- Разбира се, любими.
До смърт.
Когато въздухът се избистри, остана само празно пространство.
Тя излезе от стаята и се отпусна на дивана. Гледаше навън - денят беше ярък, ослепителен. Животът я давеше в своите звуци - забравен телевизор, плач на дете, скърцане на люлка, птича врява. Приглади разрошената си коса, докосна бузата си - болеше, сигурно беше червена.
Той влезе и тихо заговори, изцеждайки остатъци от ярост през зъби. Говоренето постепенно го успокои. Тишината между тях стана оглушителна. Каза й, че я обича. Все още. Посегна да я целуне.
Тя не се дръпна. Дланите й пулсираха, лилави от случилото се. Животът отново напълни стаята. Беше прекрасно. Решиха да излязат и да празнуват.
Той се вторачи в нея.
- Моля те, гримирай се. Искам да си най-красивата жена.
Тя започна да пудри следите от червено пред огледалото, а той гледаше встрани. Помълча и попита:
- Ти... Обичаш ли ме?
Тя се обърна и го разгледа с длани.
- Разбира се, любими.
До смърт.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2865
Блогрол
1. krasitta
2. byronesque
3. dressy
4. marcusjunius
5. totenlicht
6. Mama Memi
7. jones
8. benra
9. zaro
10. sphinx
11. kremak - песничките
12. смях! до сълзи
13. Малкият принц
14. Приключението на младия Хуй
15. Латински сентенции /буква Т ;)/
16. "Непознати"-кратък филм от Израел
17. Лавандула
18. placebo
19. Fukc the norm
20. Като на сън
2. byronesque
3. dressy
4. marcusjunius
5. totenlicht
6. Mama Memi
7. jones
8. benra
9. zaro
10. sphinx
11. kremak - песничките
12. смях! до сълзи
13. Малкият принц
14. Приключението на младия Хуй
15. Латински сентенции /буква Т ;)/
16. "Непознати"-кратък филм от Израел
17. Лавандула
18. placebo
19. Fukc the norm
20. Като на сън
