В далечно китайско село живеел тихо и спокойно младеж на име Хуй. Една вечер му се присънил чуден сън: в далечни земи, през много планини и морета, има страна, различна от всички останали. На езика на хората, живеещи там, името му крие тайната на живота. И така, младият Хуй взел трудно решение: ще напусне родния дом, за да търси истината за себе си. Много провинции прекосил смелият младеж, с много мъдри мандарини говорил. Един слънчев ден стигнал до вратата на Мъдреца на мъдреците, старият цар Соломон.

            - С трудна задача си се захванал, синко, и много разочарования те очакват, но всеки от нас трябва да следва личната си легенда.

            Младият Хуй дълго се чудил как да следва личната си легенда и в каква посока да поеме. Така, размишлявайки, стигнал до едно от чудесата на света.

-         Какво е това? – изненадано попитал той един минувач.

-         Как, нима не си чул за Великата китайска стена? – на свой ред се изненадал минувача.

            Напоследък Хуй бил твърде зает със своята лична легенда, за да обръща внимание на новите архитектурни постижения, но не можел да не се възхити на дължината, височината и красотата на тази безкрайна стена.

-         Може би тук ще получа отговор на моите въпроси – зарадвал се младежa и весело закатерил стръмните стени.

Дълго вървял и накрая, както му се сторило, достигнал най-високото място. Над него било само слънцето, пред него – планината и само вятърът му правел компания.

-         Хей, слънце – извикало момчето и изведнъж от устата му се понесли странни звуци (той проговорил на вселенския език!) – Ху ем а-ай?

Слънцето само весело напичало околността.

-         Хей, вятър – ху ем ай?

Вятърът приятелски разрошил косите му, но нямал отговор за него.

-Планина, планина – отговори – ху ем ай? Хуу еем аай? – завикал той отчаяно и вдигнал умолително ръце към небето.

Земята се завъртяла около него с холивудски драматизъм, а ехото весело отвърнало:

- Хуй ем ай, Хуй ем ай...