17.32 – още се търкалям по фланелка в леглото, а дисплея на телефона ми е отчайващо черен. Днес съм на концерт на Апокалиптика в Каварна. Единственият проблем е, че още не знам как ще се придвижа до там. Точно се отнесох в мрачни мисли за трудностите в съчетаването на бохемският живот и отговорностите на семейната жена, когато ме стряска дългоочакваният звън. Супер, любимите ми приятели от Бургас! Два часа по-късно съм паркирана срещу пица с диаметър гума на ЗИЛ, халба айрян и възможно най-веселата компания, която можех да намеря. Отпред редичката излъскани, хромирани мотори във всички цветове и марки продължава да расте, а телефонът ми не спира да звъни. Тълпи дългокоси и облечени в черно хора повтарят очертанията на площада. В Каварна дори циганите са металисти – с очите си го видях. Заемаме добри позиции и изпадам в захлас. Не съм виждала по-красива сцена – сентенция на готическата стилистика, много семпла и същевременно пълна със символика. Излиза групата – най-вълнуващите мъже, които можете да си представите, пет броя! От двата грозда тонколони, висящи около сцената се понасят хипнотични звуци, които обръщат окосмяването в правилната посока. Осветлението никога не е повече от един цвят плюс бяло и неусетно магията Апокалиптика започва да работи. Ако сте ходили по рок концерти, не може да не сте забелязали, че китаристите имат почти любовно отношение към инструментите си. С класическите музиканти не е така. Огромните виолончела по странен начин са част от красивите си собственици, които с удоволствие демонстрират висш пилотаж – успяват да свирят и да въртят гриви едновременно. Някаква вълшебна ръка ме хваща и ме повежда през мрачни гори, пусти замъци, в стаи, пълни с реликви. Потънали в паяжини стари книги се разтварят пред мен, за да разкажат отдавна забравени истории на минали животи. Целият площад пее “Sick and destroy”. На биса отново Металика - “Nothing else mаtters”. Какво повече може да иска човек от една събота вечер?

            В цялото това разтърсващо, настръхващо преживяване изгубих себе си. Намерих се по тъмната магистрала обратно, и съм сигурна – цялата поредица кошмарни събития, която ме споходи през последните седмици, е вече минало. Peace.

Вашият град ли беше известен с музикалния си кмет,м?

Защо всички са ходили? :( И защо аз все не съм там, където ми се иска да бъда? Много хубаво описано, но ме кара да съжалявам още повече за втория пропуснат шанс да видя Апокалиптика на живо.

Според мен хората бяха относително малко, но и групата е, как да кажа, по-скоро бутикова... С удоволствие бих платила билет, за да ги гледам пак.

как е дна куца група и селски случки могат да бъдат представени в ядлив вид:))