То: Е, добре, миличка, ето ти го Идеалния. Мъжествен, красив, точно както го искаше. Хайде сега да обсъдим клаузите по приемането на душата ти.

Тя: Наистина ли е интелигентен и чувствителен, мил и романтичен?

То: Да.

Тя: Хм. Изглежда прекалено мъжествен. Направи го с малко по-фини черти. И този бицепс... Намали и обиколката на бицепса.

То: Така ли?

Тя: Точно така ... Сега пък стана малко женствен. Да увеличим долната челюст?

То: Готово.

Тя: Малко по-висок?

То: Толкова ли?

Тя: 2 см по-нисък всъщност.

То: Ето. Вече имаш мъжът, за който винаги си мечтала.

Тя: Мне, не е той. Гледам го, но някак, разбираш ли... Не ми се подкосяват краката...

То: Защото не е достатъчно мъжествен.

Тя: Я върни онзи бицепс и подчертай плочките на корема... Ако може и извивка на пениса... Много мургав и с големи влажни очи... Малко по-нисък, така е като горила... Да има мек, кадифен баритон и звънлив смях...

То: Не мислиш ли, че прекаляваш?

Тя: Слушай, става въпрос за душата ми. Убедена съм, че никой мъж не я заслужава, но не искам да съм самотна и нещастна. Трябва ми истински мъж, който да ми осигури охолство, спокойствие и да мога да говоря с него на интересни теми. Секса също е много важен. Искам да ме обожава такава, каквато съм. Схващаш ли сега?

То: Сега схванах. Causa perduta.

Тя: Моля?

То: Намери си сама перфектния мъж, моята фантазия не е достатъчно богата. Сбогом.

Свежо.

Вярно е загубена кауза....! Ама не е лошо да си го търсиш...после компромис с височината,после с косата, килограмите,работата....и накрая хората казват - хубавите ябълки , прасетата ги ядат!

napulno te podkrepiam, otnovo 4eta pisaniata ti i si mislia, 4e dori az ne bih mogla da go kaja po-dobre.