Почти свалих гланца на плочките в банята от търкане, пренаредих шкафовете и реших, че съм затънала в битовизми и е хубаво да вкарам малко култура. То, окултуряването, е бавен, мъчителен процес и не става без чужда помощ. За тази цел държа връзка с изявени културтрегери и веднага прозвъних една от агентките с информация за горещите точки. Бях залята с предложения, като въпросната госпожица наблегна на “Varna summer jazz fest 2008”, щото щяло да има саксофонисти, даже черни саксофонисти /многозначително мълчание/. Туй с черните не ми хареса много - миналата седмица слушахме някаква хаус група на плажа, черния вокал ме посочи и подвикна :”C`mon baby, shake what you`ve got”, а това на джазфест ми се вижда голям резил, ама като поразмислих, се сетих че със саксофон в уста не може да се вика и ето – петък вечер, вместо да се наливам с бира по плажа съм потопена до уши в култура. Всеки си облякъл най-новия кат, аз съм се барнала с етно шалварки да личи каква артистична натура съм и дори съм сложила диоптричните очила, защото всеки втори тук е с диоптър.
Първото трио е скука-скука-скука, две блондинки не издържаха интелектуалните напъни на оркестъра и се уредихме с отлични места. Скуката продължи и аз се заоглеждах отегчено. Озовала съм се сред море от бели коси, до мен-младеж /с диоптър/, който вместо да говори с анемичната си партньорка, й пише на телефона и й показва текста. Каква романтика. Веднага проточих врат. “Naj-obi4am lutenica i jazz” –избоцка той и аз изпаднах в секундна мозъчна смърт от противоречивите мисли, които ме споходиха. От една страна това е смешно, що за идиот и т.н. От друга – каква по-добра перифраза на лафа с хляба и зрелищата – хем по български, хем и така някак се набляга на високите интелектуални претенции на въпросния индивид. Придружаващата го мома премигна с морни клепки и угаси телефона. Явно и на нея й дойде в повече. Триото ме приспа и си тръгнах, убеждавайки се, че джаза не е за всеки.
Моята приятелка обаче продължи да ме убеждава, че ако има саксофон е друга бира и успя да ме затътри за втора вечер на джаз феста. Е, имаше саксофни-два. Христо Йоцов на барабаните. Беше приказно, весело и забавно. Най-после и аз съм в джаза и се наслаждавам на музиката.
На третата вечер се оказа, че паралелно вървят дни на бразилската култура и ще посетим концерт на Тереза Кристина и група “Сементе”. Бразилците-много хубави хора. На входа раздаваха безплатни традиционни коктейли и аз веднага взех два в случай, че се повтори агонията от първата ми вечер с джаза. Да бе. Това е Бразилия, ей! Усмихнати, красиви хора, а самата певица беше просто ослепителна. Самбата не е музика, която се слуша седнал. Трябва да си пълно дърво, за да не се раздвижиш, та големи танци паднаха и станах фен на боса нова. По план-график довечера предстои Блу балу и за баланс на толкоз култура съм замислила едно много некултурно мероприятие, съпътствано с големи дози хипария – концерта на “The Sisters of Mercy” - група от детските ми години, която щом чуя на живо, ще съм изпълнила още точка от списъка с неизпълними желания. Ако се притеснявате да не обърна резбата от рок на джаз-спокойно. Още звъня с това:
05.08.2008 20:13
06.08.2008 01:09
08.08.2008 11:22
11.08.2008 23:07
2. byronesque
3. dressy
4. marcusjunius
5. totenlicht
6. Mama Memi
7. jones
8. benra
9. zaro
10. sphinx
11. kremak - песничките
12. смях! до сълзи
13. Малкият принц
14. Приключението на младия Хуй
15. Латински сентенции /буква Т ;)/
16. "Непознати"-кратък филм от Израел
17. Лавандула
18. placebo
19. Fukc the norm
20. Като на сън