Снощи май попрекалихме с момчетата... малко съм подпухнал тази сутрин. Нищо, пак съм готин. Готин си, копеле, хъхъ. Бонд, Джеймс Бонд. Форсирам Астън Мартина по магистралата, а до мен кара руса мацка с кабрио /май започна да ми става/... Поглеждам я над тъмните очила... Какъв е този шум? Братче, да не съм завъдил ХЛЕБАРКИ?

- В банята ли си скъпи? Господи, пак ли пикаеш в мивката?

- Да, изчезвай. / Тая още ли е тук? Мамка му, от нея само ми пада./

-Грубиян. Не може да продължава повече така./Довечера ще си събера багажа. Ще се влачи по корем в краката ми и ще ме моли да се върна. Чудя се защо го търпя още проклетото копеле. Дори секс не правим вече. /

-Добре, добре, само не се сърди. Дай целувчица. Ето, това е моето момиче. /Ти си един мръсен манипулатор, момчето ми. Само истерии ми липсват рано сутринта с този махмурлук./

- Бейби. Ризата ми не е изгладена добре?

- Просто имаш твърде много дрехи в гардероба, миличък.

- По-скоро гаредроба е малък. Знаеш, че не мога да изглеждам зле на работа. Работя с клиенти и имиджа ми е важен.

- Да, да, знам. Тръгвам, чао!

Крава. Бледо лилавото така ме отваря. Подчертава ми тена. Вървя по коридора, а срещу мен мацката от съседния офис.”Ще пием ли кафе, маце?”-питам с нисък секси глас, тя приближава, много е близо, облизва ухото ми отвътре и прошепва: ”Ще те чакам в стаята с копира”. Оуууу, най-послеее.

Бонд, Джеймс Бонд. Хъхъ.