168 часа седмично се опитвам да бъда работеща жена, майка, домакиня и любяща съпруга. Няколко часа от тях обаче открадвам, за да бъда себе си с любимите си приятели. И така, събота вечер, хлапето е приспано, мъжът – нахранен и аз звъня да разбера къде ще се излиза. Две моми ме чакат в английския бар /един от трите в града, където ходят само англичани/. Супер. Там е тихо, няма хора и ще можем да поговорим.

Във въпросният бар обаче ме чака голяма изненада. Някаква група свири на живо /по-скоро изтезава изнструментите/, а певица с вид на начална учителка от средата на миналия век пее меко казано фалшиво с дрезгав мъжки баритон. Заведението се пука по шевовете. Мъже, мъже, мъже. От всички раси и цветове. Попаднала съм в бара от „Star wars”! Моите мацки ми махат етусиазирано от един ъгъл, но в тази ситуация решавам да мина първо през бара.

-         Малка водка и сок от грейпфурт – декламирам на бармана.

-         Може ли на английски?

Брех. Сигурна съм, че предния път си говорихме на български. Веднага взех решение.

-         Мейк ит дабъл – викам на красавеца, а той пак се хили.

-         Има само сок от ананас.

Ананас-мананас, само да прекара водката. Мястото, което са заели моите хора е между шумна група англичани и две лезбийки, които влюбено се гушкат.

-         Момичета, ако стане напечено, ще правим тройка – казвам вместо наздраве, като виждам всички как заобикалят двойката до нас.

Веднага искам да споделя почудата си колко много всички англичани не обичат да живеят в България. Много често ми се случва да дочувам коментари на висок глас “Bulgarians this, Bulgarians that…” Обаче. Натискат се тука, щото ако си бяха в родната Англия, сигурно щяха да са овчари или нещо от рода, докато тука си живеят нашироко със социалните си помощи или заемат ръководни постове в интернационални компании. Явно голямата им мъка е, че българките не пускат. Поне аз с такова впечатление съм останала. Все пак, мисля, че имат шансове, ако поспортуват малко и разкарат оширенията около ханша. Нейсе. Забелязала съм също и пряка зависимост между уменията и издръжливостта на оркестрите, а именно, че колкото е по-куца групата, толкова повече държи. Така всяка надежда да сменим някоя клюка умря в зародиш, лезбийките избягаха, а ние забихме погледи в чашите.

Точно си мислех, че по-зле няма как да бъде, когато един червендалест дебелак с антикварна фуражка от октомврийската революция реши да оттърве певицата от мъките й и грабна микрофона. „I don`t belong here” – замуча етусиазирано цялата публика. Кипнах.

Иначе съм много спокоен човек. Но. Имала съм и изяви в които съм показвала среден пръст на зaядлива пънкарка в най-адското заведение в града с риск да бъда пребита.

Пяла съм „My way” на Франк Синатра в най-намазаното караоке във версията на Сид Вишъс, докато приятелите ми държаха за фрака чичкото, който дава тон, щото искаше да ми вземе микрофона.

-         Отивам да им кажа фокин ррреднекс на чист американски с айриш аксент – ударих по масата.

 Докато ме разубеждаваха, о, чудо – пред мен се материализира юнака от сцената. Оказа се, че целите му ръце са в тауировки на хелоуински тикви. Оранжеви.

-         Момичета, защо се мръщите, защо не се усмихвате! – захили се той досущ като тиквите по ръцете си.

 „Щот сме бългериан” – завъртя ми се в главата.

-         Найс тату – върнах му комплимента.

Не миряса, докато не му се озъбихме и замина, щастлив да се покаже и на другите къв пич е. Ние вече изглеждахме развеселени и всички мъже в заведението впиха жадни погледи в нас. Тиквата отвори кутията на Пандора! Веднага ни се лепнаха кльощав украинец и късокрак поданик на Нейно Величество.

Тъй и тъй се бяхме усмихнали, решихме да напуснем, докато е време.

Бай-бай. Кръга на любимите заведения се стесни още малко.

kulturniat 6ok, mmmmdaaaa... opredeleno imam kakvo da dopulnia po temata...
za6to ne si me vodila v tozi bar, mai samo po takiva mesta ve4e se 4uvstvam v svoi vodi, t.e. v star war barove. evoljuirala sum v one of them.

Би ми било интересно да чуя твоя вариант на My Way. Усмивки (или по-скоро анархийки).

Внимавай какво си пожелаваш, не е за хора с изтънчен слух : ) Някой ден ще вкарам постинг и за възгледите си за анархията. Поздрави.

е стил алайв