Провокирана от последните събития в близка Гърция, седнах да разнищя що е то анархия и има ли почва у нас. Първо да споделя възхищението си към гърците като народ. При най-малката несправедливост и рестрикция, замислена от правителството им, веднага следват вълна от протести и стачки. Само споменаването на увеличаване на пенсионната възраст парализира цяла Гърция. Там влиянието на синдикати и работници е РЕАЛНО и при това единомислие на масите не се учудвам на развитието на анархистко движение, което по своята същност си е преследване на част от комунистическите идеали. 

За незапознатите да поясня, че основните врагове на анархистите са държава, собственост и църква. Абсолютна утопия, постижима само с крайни и не много алтруистични методи. Интересна версия на анархизма силно ме впечатли във филма „Селото” /The Village/ - там се потвърждава идеята ми, че анархисткият идеал е постижим с пари. С много пари. Въпреки, че самите анархисти категорично отричат парите като отдавана изживяло ролята си средство, според мен натрупването на големи парични фондове би било много по-успешно средство за борба с властта отколкото въоръженият бунт, който е едно от средствата за постигане на целите на всеки уважаващ себе си анархист. С две думи, според мен трябва да се използва оръжието на противника не само с цел феърплей, ами и за уеднаквяване на езика и изразните средства.

В този смисъл близо до идята ми за анархисти са следните личности: Бил и Мелинда Гейтс и Майкъл Джексън. Натрупвайки огромни състояния, те са постигнали абсолютно освобождаване от влияние на държавата и нейните механизми за въздействие върху редовия индивид по един много елементарен начин – плащат си. Разбира се, те са далеч от идеята за материално равенство с останалите, но и това е добро начало. Просто трябва да узреят за мисълта, че са постигнали лична свобода и да дадат шанс на някой друг.

 Друг светъл /и спорен, разбира се/ пример, който мога да дам, е Салвадор Дали - чрез харизмата на своето изкуство той е достигнал пълна и абсолютна, до колкото е възможно, свобода на личността – разбира се, на ръба на лудостта. Отделям го от останалите хора на изкуството поради факта, че той ясно е съзнавал необходимостта от пари за постигане на начина на живот, който е преследвал.

За мен най-големите врагове на личната свобода и КОМФОРТ са:

- глобализация – окрупняването на парични фондове и подчиняването на слабите дръжави. От друга страна ясно съзнавам, че изборът да обслужваш огромни държавни дългове или да получаваш субсидии от по-силните финансово  веднага дава отговор на дилемата да бъда или да не бъда в глобалното село;

- урбанизация – социализирането, наложено от икономическа необходимост, води до обратен ефект – индивида търси израз на своята индивидуалност в аутистични и асоциални изяви;
           - религиозен фанатизъм и църква - за мен религията /като враг на анархията / сама по себе си не е опасна, а дори полезна за слабите психически или търсещи опора. Но фанатиците и църквата като институция са крайно опасни. Според един мой чичо следващата световна война ще е на верска основа. Той е академик по история, разбира ги тези работи.

Искам също да бъде пределно ясно, че за мен личното богатство не е цел, а средство да се постигнат обществени блага според усмотрението на извисени духом индивиди, и, разбира се, аз по никакъв начин не се стремя или причислявам към тях. Просто, това е личната ми утопия.

Благодаря за вниманието.

Айде, Биг Брадър, да си жив и здрав.