Напоследък ми се оформи едно мъдро заключение – този Одисей е егати досадното копеле. А как стигнах до него ли? С големи страдания на родителския фронт.

Онзи ден чувам неописуем шум от стаята на сина ми /големия/. Хванал детската китара, стърже метални рифове и дере гърло:

-Кис, кис, Моли"с липс, Зевс, царя на подземното царствоооооо...

Веднага лъснаха два проблема – баща му пак го е учил да пее Нирвана и детето няма елементарни познания за старогръцката митология. Реших да наруша личното му пространство.

-К"во става тука? - започнах лежерно и отдалече.

-Аз съм Джонас брадърс! - ухили се малкия.

-Кой брат по-точно?

-Джонас бе, от Джетикс.

Хм, гледал е нерегламентирани филмчета при баба си, регистрирах аз.

-Ами знаеш ли, Зевс не е цар на подземното царство, а бог на древните гърци – започнах да го въвеждам в митологията.

-Той ли е Дядо Боже? - направи се на умник малкия.

Сакън! Веднага смених темата.

-Цар на подземното царство е Хадес. Знаеш ли кой е ходил там? Одисей. Ела да ти разкажа за Одисей.

И като го почнах – това циклопи, Сцила и Хабрида, харпии, лудница. Детето гледа с ей такива очи, а аз доволно се впускам в подробности, неизвестни даже на Омир. В момента, в който свърших историята, отрочето ми грейна:

-Хайде, разкажи ми отначало за Одисей.

Както се казва, работата отиде от Оди-сей към оди копай. Цял ден ходи след мен от стая в стая:

-Разказвай мамо, аз те слушам.

Той хубаво слуша, но на мен ми пресъхна устата и в главата ми затупуркаха троянски коне. Реших да потърся книжка с легендите в адаптация за деца - поне да я вкарам в ритуала с приспиването, та да не ме преследва като Менелай Елена из къщи.
Оказа се, че на пазара няма такова животно, а най-близко до това е книжката „Митически чудовища“. Без да се замисля, грабнах я и хукнах, че ме чакаха още два етажа мол.

Голяма грешка. Трябваше да се досетя от заглавието – кой нормален ще напише „митически“ вместо „митични“? А вътре като ги насъбрали – чудовища от кол и въже, чувани и нечувани. От циклопа до Дракула, от Медуза Горгона до Кинг Конг. Изпаднах в тих ужас, но нямаше как - попрочетохме няколко и засилих малкия да мие зъби и да ляга.

–Не мога сега да отида. Страх ме е от чудовищата.

Да, пътя към ада е осеян с добри намерения.

Днес отново сме на Одисей. Разбира се, няма как да съкратя историята, защото основните моменти той ги запомни от раз. Започвам за десети път:

-Одисей бил царят на Итака, най-умният и най-хитрият от царете в троянската война...

-Не ми казвай, че е умен и хитър, аз сам ще се досетя! - прекъсва ме синчето. После премигва мило:

- Ще започнеш ли сега от начало?

Агрхххххх...

 

Потърси Одисеята и със сигурност ще успееш.

така де-това са митически неволи

"Древногръцки митове и легенди" Не съм сигурна дали скоро е преиздавана, но попитай Чичко Гугъл - предполагам ще изскочи от някъде

проблема не е в намирането, в интернет книжарниците е пълно с такива. Но докато поръчам, ми се струва, че се получи весела история :)))

много забавно :)

ха ха, скъпа, това е.. всичко се връща.. аз като съм била малка, съм преследвала баба ми да ми разказва приказки за стопанския двор. и леле колко съм била сърдита, като не ми разкажат приказката Правилно..
направо ме е страх вече какво да очаквам :))))
а твоят сладур в момента в който почне да си ги чете самичък въобще можеш да забравиш за общуване. така че - наслаждавай се, докато го има :))

Ахахахахахахахахахах, супер митическа лудница!!!:))))

Тука има и друга драма. Не иска да се учи да чете, щото съм щяла да спра да му чета преди сън. Много са хитри, ей!

dano da uspeh s t1rseneto

като му откажеш два-три пъти да му четеш, сам ще поиска да се научи!
От опит ти казвам - още не умеех да тичам, когато помолих мама да ме научи да чета :)