Писма от Луната :: Заплахата

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.09.2011 12:10 - Заплахата

Автор: looklikerain Категория: Лични дневници

Прочетен: 3357 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 21.09.2011 12:35

Смартфонът в джоба на Пламен изписука с непривична мелодия. SMS. Кой идиот си прави труд да плете пръсти със съобщения, вместо да звънне? Номерът беше непознат.
Любопитството надделя и той зачете :"Spomnjash li si kak me precaka, skapanjak? Prigotwi se. Sega znam kyde jiweesh!"
Пламен се намръщи. Преди два месеца получи същото съобщение. Тогава му стана смешно - това е грешка, тъпа шега, най-вероятно - и двете.
Беше убеден, че всички го харесват. Изглеждаше добре, имаше малък, но доходен бизнес и умееше да харчи парите си със стил. Чарът му действаше на всички, а там, където недостигаше, помагаше английският му хумор.
Напоследък обаче не вървеше. Всъщност, бизнесът му направо затъваше и въпреки, че засега успяваше да извърта нещата в своя полза, живееше на тръни и на червено.
Опита се да набере номера. "Телефонът на абоната не е включен или..." бла-бла. Реши да запише номера /name: Skapanjak/, за да звънне след ден-два ...

***
...но забрави. Нещата му наистина не вървяха добре. Чувстваше се нещастен, предаден от съдбата, на която мислеше, че е любимец. Усещаше как започва напълно да се сдухва. Беше нервен, забравяше. Правеше банални грешки. Започна да казва молитва преди сън /обещаваше, искаше/, но въпреки това не спеше добре. Загуби чувството си за хумор. Стана зъл с околните, всички му се виждаха грозни и противни.
Беше се наложило да продаде спешно и неизгодно новия си джип и сега караше захабен опел. Пукаше се от яд, защото обичаше колите повече от жените /неговата беше красива, послушна, вярна и харчеше само 10 на 100/. Но това далеч не бе всичко. Над малкият му, но много луксозен апартамент висеше двойна ипотека.
С парите от колата си оправи пасивите, но цената беше унизителна. Замисли се дали да не си намери работа, да получава заплата и да живее скромно, но спокойно. После се разсмя. Много, много тъпа идея.
Тогава получи SMS-ът. От друг, непознат номер.
Изтри го злобно без да го чете до край.

***
От седмица Пацо нямаше къде да живее. Спеше там, където го събореше умората, облечен в много скъп, мърляв анцунг. Още първата вечер му свиха маратонките и сега се влачеше със стари, прокъсани обувки, рошав и неизбръснат. Не можеше да проумее. Съдия изпълнителят просто го беше изхвърлил от дома му, а гордостта и егото му все още бяха почти непокътнати. Имаше нужда от помощ, но не беше свикнал да я търси. Телефонът му по цял ден звънеше, сякаш животът продължаваше постарому, но това бяха само кредитори и недоволни клиенти.
Той неуморно се взираше в дисплея. Имаше отчаяна нужда някой да го попита "Как си?", за да разкаже, но изглежда всичките му приятели бяха спрели да се интересуват от него. Сметката на телефона беше предплатена до края на месеца - оставаха още две седмици и тогава той щеше да изчезне за всички двеста души, които беше запаметил.
Тогава дойде съобщението."Znam kyde jiweesh!"
Пламен се разплака. Плака дълго, докато имаше сълзи.
После звънна на майка си.