В най-тихият час на нощта

/когато светлината консумира мрака/

започват

оргиите на гларусите –

крещят за морето, за престъпленията си, празнуват раждането на деня и оскверняват неговата невинност…

Притихнала и уязвима във леглото

Се чувствам толкова съвсем сама…

Пред мен са още несъбудени

Надеждите и страховете ми.

Събитията в етера, неподредени

Нахвърляни в вселенски хаос

Очакват да нахлуят във живота ми,

В спирала да ме завъртят

И пак да ме доставят до леглото ми…

Там, някъде, смълчани и прашасали,

Са знаците на моя път

А аз, разтворена във времето,

Отказвам да ги прочета.