В очакване на люляка да цъфне

Нещата да се променят

За нещо някой да ми звънне

Децата ми да порастат

Че да забравя цялата си мъдрост

На грешки да се посветя

/без после индулгенции да търся/

Напълно да се променя

В камината на паметта ми да изгарям

Хартиените примки на страха

И да забравям, да забравям

Тотално да се залича…