- Не мога да повярвям, че късаш с мен – каза тихо, защото се опитваше да не се държи като истеричка.
- Не, не говоря за скъсване. Разбери ме правилно, моля те – той хвана ръката й, но тя я дръпна. - Всичко между нас е страхотно, но някак... нали разбираш – прекалено.
- Ами не, не разбирам. Обясни ми, кое ти идва в повече.
- Не си ли задаваш въпроси за нашата връзка? Хайде – запитай се, примерно, какво предпочиташ – да ме обичаш или да ме познаваш? Според мен е невъзможно да обичаш реалния човек. Не намираш ли, че едно добро приятелство е много по-ценно? Влюбването е илюзия, която с времето се разпада до нещо съвсем различно от очакваното.
- Аз пък мисля, че по-скоро е сексуално-феромонно привличане, доминиращо над ума, защото ти имаш и съвсем материално изражение, което стои пред мен и говори глупости.
- Е, и до там щяхме да стигнем. Приятелството не изключва удовлетворяване на чисто физическите нужди.
- Когато говоря за любов обаче, аз лично нямам предвид точно физическа нужда.
      Тя млъкна и обърна глава.
- За какво мислиш?
- Че си страхливец.
- Рано или късно щях да те разочаровам.
- Да, но поне щяхме да имаме разни красиви неща, за които да си спомняме.
- Моля те, нека започнем отначало. На чисто.
- Сбогом.
- Ще ти се обадя утре...

 

 

обича.
:)))
Мое мнение.

Харесва ми отвореният край. Провокира мислене. Също и кратките изречения, но тук не ми се получи :))))

Ще й се обади утре. Или вдругиден.

Никога не късам окончателно.
Винаги ще се радвам да видя жена, която е означавала много за мен.

общо взето.
:)))