- Не, не отваряй още очи – Максим стискаше здраво Мила през кръста и я насочваше нагоре по стълбите. Очите й бяха закрити с плътно копринено шалче. – Ето… сега!

Някаква врата се отвори и пред очите на смаяната жена се ширна огромно помещение с големи прозорци, съвсем празно, покрито с ослепителен паркет в топъл цвят.

- Какво ще кажеш? Най-после можем да си го позволим. Ела, ела да те разведа.

И преди Мила да се опомни, той я повлече от стая в стая, като превъзбудено обясняваше как мисли да обзаведе луксозното жилище. Тя постепенно започна да изпада в еуфория, настроението на Макс беше толкова заразително. Това беше жилището мечта, за което само си бяха говорили, заради което се лишаваха и което до днес все още й се виждаше далечна химера.

- Не разбирам… Можем ли да си го позволим? Сигурен ли си? – още не можеше да повярва тя.

- Еее, сега поне няма да ми се сърдиш като закъснявам вечер – усмихна се той и я целуна.

Чак сега тя си спомни колко нещастна и самотна се чувстваше напоследък. Вечерите бяха дълги, телевизията – скучна и тя постоянно беше в лошо настроение, а той дори не го забелязваше, защото обикновено излизаше преди нея и се връщаше твърде късно и прекалено уморен. За Мила тяхната връзка отдавна беше мъртва и тя само търсеше сгоден момент да поговори с него. Накрая реши да го покани на ресторант, да поговорят като големи хора и – всеки по пътя си.

- Е? Важи ли още поканата за вечеря? Честно казано, умирам от глад – намигна закачливо Макс. Тя го изгледа продължително – един такъв висок, красив, с лека бръчка през челото – и избухна в неудържим плач.

- Аз…Аз… Миличък, аз ти изневерих… С Богдан… Спя с него от два месеца… Докато ти си работил… за това… - едва успя да обясни Мила, притискайки лице между дланите си.

- Мила, Мила, слушай ме – хвана я за китките той – Ще ме изслушаш ли? Знам за Богдан. И аз не съм светец. Искам да кажа, че… и на мен ми се е случвало няколко пъти. Това не е проблем. Хора сме. Стават такива работи.

Всичко й се виждаше толкова нереално, тази светлина, миризмата на лак, на ново, скъпият му парфюм, като някакъв лош сън, който все някога щеше да свърши, нали, нали? Двамата седяха на пода прегърнати, насред най-красивата мечта, бъдещият им дом, дом имаха, но бяха ли семейство?

- Как така стават такива работи? – искаше да изкрещи, но  прошепна тя.

- Хайде да го забравим и да отидем на ресторант. Ти си жената, която искам. Всичко, всичко е за теб. –Той зацелува лицето й, деколтето, врата. – Хайде, мила Мила, прави секс с мен – ръцете му бяха по цялото й тяло.

Тя се дръпна и го погледна в очите.

 - Не искам да правя секс. Искам да правя любов.

 

Ех, много красиво...

Хареса ми,но... аз предпочитам да получа даровете на влъхвите на О`Хенри... :)
Поздравления!

mnogo vuzdeistva6to. kakvo te vduhnovi, otkude ideiata?
me4tite ne triabva da se sbudvat!

За да получиш даровете на влъхвите, може би първо някой трябва да е отворил "зелената врата", а горния случай май не е от тези.
Но иначе съм съгласен с анонимен, наистина въздействащ разказ.