Точно преди истерията с абитуриенските балове аз реших да се обличам като жена. До този момент почти нямаше значение какво нося, стига да е широко и удобно. В резултат от тази рязка промяна всички мъже, които познавах изведнъж осъзнаха каква привлекателна млада дама съм и започна едно ухажване, направо не ми се разказва. Цветя, сълзи и прочие. Това до такава степен ме ужаси, че взех крути мерки – подстигах си косата до средна дължина 2 см. и влязох в мъжки дрехи.

            Една вечер спокойно отпивах бира в любимата кръчма, когато Светла ме извика на тяхната маса.

            - Ела, един приятел иска да се запознае с теб.

            Бен се забелязва отдалеч. Огромен, двуметров мъж, поне 120 кила и наближава четиридесетте. Косата му е прошарена и на главата си винаги носи бейзболна шапка, за да прикрива плешивината си. Има гъста, черна брада, но единственото, което гледах бяха огромните му, синьо-сини очи, по детски невинни и усмихнати. Те по някакъв вълшебен начин стопиха разликата във възрастта ни и разговорът потръгна леко. Той се занимаваше с фотография. Беше обсебен от хобито си – не професия, защото той никога нищо не работеше и не изкарваше и стотинка от снимките си, освен в много редки и пренебрежимо малко случаи. По това време никой не зачиташе интелектуалната собственост и спокойно можеше да се види лицето на Мадона върху опаковка от кашкавал, примерно.

            Въпреки липсата на окосмение върху главата ми, Бен беше впечатлен и искаше да ме снима. Предполагам, набитото му око е успяло да прецени и достойнствата на слабото ми, скрито под широка мъжка риза тяло, защото той е актов фотограф. По неговите снимки няма дрехи, а ако ги видите, единственото, което ще си помислите е, че пречат. По изумителен начин той успяваше да покаже най-доброто от всяко тяло и да направи модел от всеки. В това се убедих по-късно, тъй като докато траеше близкото ни приятелство, повечето момичета, които познавах, се изкушиха да му позират. А той на гола девойка не отказваше. Може и облечена, за портрет, но най-добре гола.

            Психическото му развитие бе спряло някъде около петнадесетата година и той отказваше упорито да разбира света на възрастните, което го обграждаше с тълпи от ученички, жадуващи да застанат пред обектива му. Таланта му да снима е неизчерпаем и някои от тях се чувстваха задължени да го възнаградят, като му се отдават физически. Той го приемаше за напълно нормално. Имаше богат сексуален живот само с малолетни и то без да полага никакви усилия.

             Аз лично имам фобия от фотоапарати. В момента, в който видя насочен към себе си обектив, първата ми мисъл е как да изляза от кадър. За това любезно отклоних поканата му за снимки, заговорихме за музика и той ме покани да си избера някоя касета от неговите / нямаше още CD-та /. Бен винаги имаше кашонче с музика и още едно с крадени видеокасети. Връзките му със съмнителни типове създаваха неприятности, но детската му наивност оправдаваше постъпките им. В други случаи дълбоко страдаше, особено ако изчезнеше фотоапарат или обектив. Това бяха и най-ценните вещи, които се намираха в аскетичната му стая. Дървен нелакиран под, две легла, маса с два стола и черно платно на стената до прозореца, където провеждаше фотосесиите си. Използваше естествената светлина и мисля, че това е част от вълшебството на неговите снимки. По стените имаше негови работи, разпечатани в плакатен формат. Винаги успяваше да намери спонсори, които да утолят постоянният му глад за фотография и да осигурят скъпите консумативи, въпреки че иначе тънеше в пълна мизерия. Защото снимките му бяха по-убедителни от всяка дума и в мига, в който ги видиш, си готов да се разделиш с обяда си само и само вълшебството да продължи.

            Избрах си две касети, поговорихме и си тръгнах, като се уговорихме да се видим на другия ден. И на следващия, и на по-следващия... постепенно той се превърна в мой гуру и наставник. Не минаваше ден, без да го посетя. Слушахме неговата музика, говорехме за живота, книги и филми. Любимият ми момент беше, когато решаваше да ми покаже снимките си. Тогава сядах в скута му и почти изчезвах в огромното му туловище. Той ме гушваше нежно и започваше да разказва кой е на снимката, къде е снимана, какво точно е имал предвид, защото неговите снимки разказваха истории. Често се случваше да познавам човека от кадъра, но да не мога да разпозная тялото и това беше много забавно за мен. Притежаваше луксозен албум на Гигер, подарък от някакъв фен, който обожавах да разглеждам. Постоянно ме заплашваше, че ще го продаде, но щом видеше тъжната ми муцунка, отлагаше. Бен често ме прегръщаше с гигантските си, космати и топли ръце и ме целуваше по цялото лице. Стигаше до устните ми и опитваше да пъхне влажния си език между тях, но аз стисвах зъби. Тогава имах строги стандарти за мъжката външност и той по никакъв начин не се вписваше в тях. Проявяваше привързаността си към мен в типичния си инфантилен стил, подарявайки ми нещо мъничко за свети Валентин. Приятно беше и избягвах да се замислям дали има нещо повече зад черно-белите снимки на целуващи се деца, които получавах.

            Един ден беше по-сериозен от обикновено. Предстоеше му изложба. Откак разбра за ужаса ми от обективи, почти не опитваше да ме снима, но тогава дълго и упорито ме моли. Накрая направихме няколко черно-бели портрета. Щом бяха готови, ми позвъни вкъщи. Случваше се за пръв път, явно беше силно развълнуван. От снимките ме гледаше напълно непознато лице. Изненадвах се как иначе добре познати физиономии изглеждаха съвсем различно на неговите творби. Спомням си как веднъж измъкна оръфана кутия и ми подаде снимка на момиче по бял потник. Много красиво, синеоко полудете, което не бе успял да съблече напълно. Дългите й, лъскави прави коси се стелеха по кокалести рамене.

            - Позна ли я? – ухили се той.

Нямах идея коя е.

             - Стига де, гледай внимателно. Това е Евгения К.

            Жената вече беше миска, по това време на върха на известността си. За пореден път се удивих на способността му да открива красотата, била тя и скрита под бял трикотажен потник вместо под дантелено бельо. Защото, съгласете се, скъпото бельо прави чудеса с женското тяло. Бен ги правеше само с немного скъп фотоапарат и слънчева светлина.