Скука, скука, скука. Пред алтернативата да изкара още една вечер с ужасния доктор Хаус, който така поразително приличаше на него, Крис вдигна телефона. Все пак, по-добре да се налива някъде по-далеч от собствената си спалня.

Това беше от онези нищо необещаващи излизания, които започват като всяко друго, а минават весело и запомнящо се. Крис седеше в безличното заведение и се заливаше от смях. Тази вечер всички се раздаваха като за последно. Иво и Павката го просълзиха с историите си, а с Ели разговора тръгна неочаквано приятно. Толкова отдавна не беше излизал сам! Вярно, много държеше на приятелката си и дори обмисляше да я покани да живее при него, но ергенските вечери така бяха още по-очарователни.

Времето напредваше и усещаше леко замайване от многото бира, когато констатира, че всички са си тръгнали. С Ели точно бистреха театралния афиш и последната пиеса на Мариус. Разговора вървеше, да си признаем, на ръба на флирта и беше крайно време да се измитат, преди да е станало конфузно.

- Хайде, ще те изпратя – предложи той великодушно.
- Ох, ами... - Ели изглеждаше смутена – знаеш ли, останах без пари за такси...
- Няма проблем, ще ти дам... Всъщност, имам едно свободно легло и ако не те притеснява, може да останеш да преспиш, живея съвсем наблизо – каза бързо Крис и веднага съжали. От друга страна, нали правеше всичко съвсем безкористно...
- Благодаря, Крис. Тооолкова съм уморена, че още тук ще заспя – ухили се Ели и тръгна бодро към неговото място.

Самият той изведнъж се почувства скапан. Показа на гостенката свободната стая и влезе за дълъг, отрезвяващ и успокояващ душ. Мечтаеше за хладни чаршафи, безпаметен сън и съвсем забрави за Ели, до момента, в който отвори вратата на спалнята си.

Тя се беше протегнала в неговото легло по черно бельо. Малко едрите й бедра бяха свити изкусително, а едното й зърно надничаше закачливо над твърде големия сутиен.

Крис се усети на макс – бодър и свеж, сякаш вечерта сега започваше.

- Виж, Елена – ухили се той, като едва се удържаше да не се взриви - Това е моето легло, а това – входната врата, или в нашия случай – изходна.
Ето ти двадесетачка за такси.
***
„Не им е лесно на жените в наши дни“ мина му през ума, преди да заспи.

защото след многото изпита бира изпитва съмнения, че няма да е достатъчно твърд

има излишни двадесет лева

обича да издевателства над изпаднали в нужда девойки

е един безкористен ангел ,който много държи на приятелката си, с която не живее заедно

Щото е пил малко бира, за да му стане от Ели :))))

задник отвсякъде

с тези тт данни /Малко едрите й бедра+твърде големия сутиен/ наистина не предполага кой знае какво желание от страна на лирическия герой.
следващият път пусни и малко гювеч

за да им е по лесно на жените в наши дни

Другия път филанала ще е по-отворен за феновете на Даниел Стийл

ха ха ха ха, опитваш се да конкурираш цефул-прекалено-сложен-ник-за-да-го-запомня ли? :)))
признай си, че се бориш неистово за първа, хе хе :))))

Упражнявам си извратеното чувство за хумор. Цефул е без конкуренция.

този Крис... Толкова безсърдечен тип. :)

science fiction ili tales of unexpected? ne moga da opredelia janra...